Животът ни е толкова динамичен, постоянно се движим между коли, високи сгради и гаражи. Вдишваме и не си спомняме кога за последно сме дишали чист въздух, ухаещ на градина…В мен се заражда едно чувство, че единственият ми спомен за зеленина и цветя е градинката пред къщата ми в провинцията, която не помня кога за последно посещавах.
Но един ден, разхождайки се из лабиринта от блокове в големият град повдигнах очи нагоре и забелязах, че някъде там на покрива, в небето има зеленина – жива и цветна градина.